Не очакваш ти нищо
от живота и мен,
като старо огнище
пееш тоя рефрен,
и цинично въздишаш
по измислен копнеж,
но ужасно издиша
твоят странен бодеж
да се правиш на Хаус
със червена пола,
да, но си Мики Маус
и размахваш гребла
във пробитата лодка,
със която летиш
и със странна походка
като въглен блестиш
забрави за цинизма
и се вгледай в нощта -
там шепти романтизмът,
подарил ти мечта...
От живота аз искам-
още много неща…
Всеки ден си измислям-
и зова чудеса…
После "яхвам" реала-
пресъздавам мечта,
а опасното бяга-
щом поискам това…
Невъзможно докосвам…
Твърде смело летя…
Следва бърза походка-
крача бодро в деня…
И приличам на котка,
но съм дива една-
ту промърквам, ту драскам,
но постигам целта…
И от въглена черен-
паля с поглед искра…
И денят не е бледен,
вече грее с слова,
от които изгрява-
добрина, топлина,
и приятно ти става -
да погалиш с ръка,
да помогнеш на някой,
да усмихнеш дете,
споделено с приятел,
който тебе зове…
Но, в нощта уморена,
се отпускам едва-
в две ръце приютена-