По тебе бавно тече безличие,
твоето друго име е безразличие,
светът е за тебе като парче на Ивана -
след скучната работа пак пред екрана,
кафе, цигари, секс - задължително,
дърдорене с дружки, дори принудително,
уиски с фъстъци и дамски цигари;
похапваш с наслада ти мешана скара,
надлъгваш се в Мрежата с разни глупаци,
при случай редовно се чукаш с хлапаци...
Животът за тебе е тъпо риалити -
кога ще избягам най-после, кога ли?
Защо си мислиш, че аз съм такава?
За тебе съм кучка безлична…
От твоята ревност изгарям-
и сякаш за теб съм първична…
Наистина, ровя се в нета-
привлича ме тази игра...
Но важен за мен е Човека,
а не онзи ник, сън-мечта…
Но ти продължаваш да викаш-
не чуваш за мойте проблеми…
И гневно и ядно проклинаш,
а бурно морето ти стене…
Цигарите само са повод-
към мен или друга ти тичаш?…
Целуваш ме, после със похот-
отново със страст ме събличаш…
Не казваш, Любима, прости…
Заплашваш ме, че ще си тръгнеш…
Не зная, но някак боли…
Доверие как ще ми върнеш?
17.08.2012 23:28
17.08.2012 23:37
17.08.2012 23:47
17.08.2012 23:49
17.08.2012 23:54
18.08.2012 00:13
18.08.2012 00:20
18.08.2012 09:04
Не мисля, че е слаб постинга. Сравнен с лъскавите сладникави стихчета, той е реалистичен и съзнателно търсената антитеза между двата стиха е добра.
18.08.2012 13:14
18.08.2012 20:13