Не очакваш ти нищо

от живота и мен,

като старо огнище

пееш тоя рефрен,

и цинично въздишаш

по измислен копнеж,

но ужасно издиша

твоят странен бодеж

да се правиш на Хаус

със червена пола,

да, но си Мики Маус

и размахваш гребла

във пробитата лодка,

със която летиш

и със странна походка

като въглен блестиш

забрави за цинизма       

и се вгледай в нощта -

там шепти романтизмът,

подарил ти мечта...

 

 

 

 

От живота аз искам-

още много неща…

Всеки ден си измислям-

и зова чудеса…

После "яхвам" реала-

пресъздавам мечта,

а опасното бяга-

щом поискам това…

Невъзможно докосвам…

Твърде смело летя…

Следва бърза походка-

крача бодро в деня…

И приличам на котка,

но съм дива една-

ту промърквам, ту драскам,

но постигам целта…

И от въглена черен-

паля с поглед искра…

И денят не е бледен,

вече грее с слова,

от които изгрява-

добрина, топлина,

и приятно ти става -

да погалиш с ръка,

да помогнеш на някой,

да усмихнеш дете,

споделено с приятел,

който тебе зове…

Но, в нощта уморена,

се отпускам едва-
в две ръце приютена-

се пренасям в съня…

Красиво дуо сте сътворили:)

мъжкото и женското начало, ин и ян.....още едно тяхно проявление във вашия стих

МНОГО ДОБЪР БАЛАНС Е НАЛИЦЕ МЕЖДУ ДВАТА СТИХА - ЕДИНСТВО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ;)

в два различни стила са стихчетата, но се допълват добре.

съвместниите блогове са нещо много хубаво, какъвто е и вашия

Съжалявам но са доста детински стихчетата ви. Не са лоши, но се опитайте да вдигнете летвата.

Хареса ми различната гледна точка на двамата автори, споена в едно цяло. Поздрави!

tei e e im aoste edno i ti go naic prevarnahani v hora kouit tresa za sajlalenie verno ponigkoga mi se iskacse predi da sam invalid e nasila ma karaha za tva kat magaretea edin pat seda na ulicata sm s slumka na ustata i s mno lekarstva i si vikam e po doly ot tva nea i .ko da ia prya travesa i kozichkata stelun sami iu v gaza nali,za tea kozi.

o vii ste ogan momiceta ko ma naprai imal i nujda da daam kinti za casten dedktriv dlai sam rogac?